I wish I could escape this world

I wish I could escape this world

Той знаеше всичко. Не знам как, не знам защо. Той просто разбираше, а в очите му се четеше една странна насмешка. И сякаш той знаеше, че не мога да издържа на нито един негов поглед, и нарочно впиваше очите си в мене. После се смееше шумно, така че го чуваха всички. Един нахален, пронизващ и плътен смях на човек, който нехае. Аз мълчах и се взирах в стената пред себе си всеки път, когато чуех неговия глас. А той сякаш знаеше, че в мен се къса струна по струна за всяка негова дума. И ме викаше по име, задаваше ми глупави, кратки въпроси и после ми кимваше с онази страшна студенина на някой, който те презира от дъното на душата си.
Колко смешни и жалки ни прави животът, като ни оставя да се влюбим в онези, които изпитват към нас единствено безразличие…