„This ain’t gonna be the last time we see each other, DID YOU UNDERSTAND THAT?“
hope
Poetry by the sun
Hope
Knows no fear.
Hope dares to blossom
Even inside the abysmal abyss.
Hope secretly feeds
And strengthens
Promise.
~Sri Chinmoy
№1
Just me being a huge fan of Hiddleston
Скучно ми е.
Мдам, доста скучно време се очертава. Искрен си е тях за продъжително време. Прекалено продължително. В училище е пълна скука. По-пълна от пълната скука. Само Лъки и Малчо ме радват (Малчо е моето помиярче, с което обядваме заедно). По някое земетресенийце разнообразява живота. Да ви се похваля, почти 24 часа не е имало трусове (до тоя в 7.02 часа). Абе невероятна пауза.
Пиленца
Jack? Is that you?
#16
Fuck yeah!
Rain – кликнете, супер приятно е ^^
Преди да тръгнеш си спомни..
Беше вчера, а може би днес. Беше тъмно или пък светло. Беше странно и красиво. Беше ли наистина?
Помниш ли? Защото аз не…не помня нищо. А така и трябва. Да не мислиш, да не чувстваш, да не се вглъбяваш. И да забравиш. Но ти все пак си спомни. Спомни си слънцето по обед и дрезгавината на мрака по залез. Спомни си часовете, минутите. Секундите, които бяха дълги цяла вечност. Помисли за моментите на тишина. И за онези, в които крещяхме. Отдай се пак на спомени за дните, в които мълчахме нарочно. От инат и от твърде ранима гордост. Не забравяй думите, които не можахме да си кажем. Пак защото гордостта е твърде ценна. Или пък защото бяха твърде страшни, тежки, непонятни думи. Спомни си всичко както беше, защото то няма да се случи пак. Но нали така е по-лесно. Да изтриеш думите, които си написал грозно. Да задраскаш всичко онова, което плаши. И все пак от мастилото остават и петна по листа. А те не могат да бъдат изтрити от нищо. Спомняй си частица по частица. И тръгвай.