Just me being a huge fan of Hiddleston

Изображение

Изображение

Тараратататта…нашата армия се въздига и ние ще превземем земята, така че падайте на колене и се молете да ви управляваме. Че нали сме от армията на Локи.

Айде, присъединявайте се, момичета.

Изображение

Скучно ми е.

Изображение

Мдам, доста скучно време се очертава. Искрен си е тях за продъжително време. Прекалено продължително. В училище е пълна скука. По-пълна от пълната скука. Само Лъки и Малчо ме радват (Малчо е моето помиярче, с което обядваме заедно). По някое земетресенийце разнообразява живота. Да ви се похваля, почти 24 часа не е имало трусове (до тоя в 7.02 часа). Абе невероятна пауза.

Преди да тръгнеш си спомни..

Изображение

Беше вчера, а може би днес. Беше тъмно или пък светло. Беше странно и красиво. Беше ли наистина?

Помниш ли? Защото аз не…не помня нищо. А така и трябва. Да не мислиш, да не чувстваш, да не се вглъбяваш. И да забравиш. Но ти все пак си спомни. Спомни си слънцето по обед и дрезгавината на мрака по залез. Спомни си часовете, минутите. Секундите, които бяха дълги цяла вечност. Помисли за моментите на тишина. И за онези, в които крещяхме. Отдай се пак на спомени за дните, в които мълчахме нарочно. От инат и от твърде ранима гордост. Не забравяй думите, които не можахме да си кажем. Пак защото гордостта е твърде ценна. Или пък защото бяха твърде страшни, тежки, непонятни думи. Спомни си всичко както беше, защото то няма да се случи пак. Но нали така е по-лесно. Да изтриеш думите, които си написал грозно. Да задраскаш всичко онова, което плаши. И все пак от мастилото остават и петна по листа. А те не могат да бъдат изтрити от нищо. Спомняй си частица по частица. И тръгвай.