dreams

Аз знам коя си, Йенефер. Твоите коси са черни, черни като перата на гарваните, които летят в тъмните потайни нощи, но не са къдрав водопад от чернота, а перфектно прави, лъскави като огледало, потънало в леден сатен. В очите ти няма виолетови мълнии, само зеленикав прозрачен океан. И уханието на люляк и касис го няма. В косите ти има мирис на колебание. На смърт. Навяваш спомени, които изгарят душата във огън от стари мечти. Ти си истинската Йенефер, тази от нашия свят. Предопределена си. Завинаги. Да бъдеш неговата Йенефер. А Четиринадесетата на хълма, Трис Мериголд, съм аз. Забравена на Хълма под обелиска. Но там телата са тринайсет. Четиринадесетата е още жива, пощадена от смъртта. Но предопределена няма никога да бъде.

Спомените винаги оставят своите следи. И доверието е крехко като паяжина от роса. Да, Йенефер, Напомняй му да няма вяра в никоя от нас.