#1

Животът е прекрасен. Нямам време, за да го пропускам.

***************

Просто тии.

Awesome Loki is awesome

The King of Asgard

Fuck yeah!

Rain – кликнете, супер приятно е ^^

Мърр

 

Следващите няколко публикации ще си ги посветя. По-точно, ще ги посветя на снимките си от последните 2 месеца. И така.

Fuck school!

Отврат! Три дни с 5 контролни (+ едно тестченце в Британика)! Каква възмутителна история..естествено. Целия учителски съюз се е наговорил. Както винаги..
Fuck school, I wanna be there!

Me Gusta

Just add magic :dd

Пътят на сенките

Докато вървях измежду хората, които не познавах,  разбрах, че няма начин да върнем времето назад. Секундата е така мимолетна… Един път случила се, няма как да се повтори. Докато осъзнавах колко безвъзвратно е загубено миналото ми, разбирах, че това, което търся, не съществува, защото нито един човек на земята не можеше да ми върне нищо от това, за което копнеех. Да загубиш мечтата си е едно от най-тъжните неща в живота на един човек, а да продължиш да вярваш е изпитание, само че някои изпитания са горчива игра без победа. Но за да разбереш дали една игра ще има победа, трябва да играеш, а да играеш понякога е толкова непосилно и трудно, лицемерно, егоистично, безкрайно… Аз избрах да играя, заложих на карта живота си, мечтите си, достойнството си и онова, което притежавах. Трябваше да загубя всичко, за да разбера, че не търся правилно и когато се озовах съвсем сама, осъзнах, че всичко, което търся е в самата мен.

Take a chance. You`d never know what might happen :)

There is always hope. Somewhere over the rainbow..

Oh, how I wish to dream again..

То е едно лепкаво и отблъскващо чувство, което попада в теб и понякога остава завинаги. То е все едно да крещиш, да крещиш толкова много и толкова силно, че гърлото и дробовете ти се раздират от спазми, а очите ти се насълзяват до болка. Колкото и да те боли, колкото и да викаш до изтощение, след време осъзнаваш, че никой не те чува. Сякаш те няма. Сякаш всички са глухи. Сякаш си ням. И тогава започва много да боли..много. Въпреки това не можеш да спреш  и продължаваш да крещиш от отчаяние. И от болка. От страх. От безпомощност. От съжаление. Към теб и към другите. Затова, че си сам. Затова, че не съществуваш за другите. И все пак викаш. Отчаяно и самотно. Викаш, защото не ти остава нищо друго. Защото и без това няма какво да ти остане.