Jack? Is that you?

В час по математика. Всеки път.

Прасето няма почивен ден!

As I said, fuck this shit, I`m going to Asgard! Възмущавам се от възмутителните си съученици, всеки от който се стреми да излъже съседчето. Омръзна ми от надути пуйки и кифлета, мазни чалгари и псевдометъли. Омръзна ми от завистници, подмазвачи, зубъри и натегачи. Писна ми от някакви, които все ми натякват хлъзгавото си, отвратително и поучително мнение, от такива, които ми се бъркат в живота, от досадни квачки и от кисели клюкарчета; До гуша ми е дошло от долни намеци и от възвишени подмятания. Съветвам всички около мен просто да си вземат по една тетрадка и да си я сложат в някое отверстие по тяхно си усмотрение кое. (Тук има няколко изключения. Изключително малко изключения)

Oh God why..

Така..какво да ви кажа. Даскало. Малоумната ни класна си показа плиткоумните рога. Както и всички други малоумни учители. Както и не по-малко малоумните ми съученици. Да не споменавам имена всъщност. Омръзна ми от празни всезнайковци, които за много важни на теория, ама нещо душата им куца. Нали така. Всеки със своите комплекси. Айде избивайте си ги, ама не върху нас. Зубрете, зубрете. Може и да научите нещо. Ама полза никаква. Пак ще си останете същите ограничени надути същества. Такъв е животът. Някои имат талант, а другите се натягат.

Мразя градския транспорт

За пореден път си обещавам, че в най-скоро време пращам протестно писмо в тая загубена община(ако не беше загубена, щях ли като идиот да тичам след автобуси всеки вторник и петък). Та този път ме изнерви появяването на 76 във възможно най-неподходящото за мен време. Така де, на автобусите изобщо не им дреме за когото и да било, камо ли за мен, но това нещо може да се случи само на нещастник като мен. Звъни ми телефонът и аз чувам притеснения глас на моя приятелка, викаща ми да тичам, че било важно. Важна причина във вторник може да бъде само една и аз с най-бясната си скорост изхвърчам от вкъщи, за да видя как 76 ми заминава под носа от другата страна на улицата…  Започна яростно ругаене и викане по телефона, което изобщо не оправи нещата. Единственото, което видях, беше как след секунди от автобусът ни вест, ни кост. Преди това имаше бесен спринт, за да видя още по-приятната новост, че не виждам нищо. За зла участ докато си обяснявах на Катя как всички са разбрали за това, какви извънкласни дейности се развиват в свободното време и какви действия се извършват в края на учебното време, попаднах точно на няколко индивиди, разпознати като потенциални  подслушвачи(и силно се надявам да не са чули какво разправям, че тогава действително няма да остане човек, недочул или недоразбрал, че имало една от 8Б, която…) Вечерта беше много забавно, особено когато се събрахме голямата компания.

Утре се очаква интересен ден- първо сутринта в Джъмбо с Божи (<3) и Катя (<3). Вечерта на купона на Вики А.  Дано си прекараме страхотно. Предчувствам вкуса на забавата…

Волейбол!

Прибирам се от даскало. Стана доста забавно, особено когато се присъедини и Боби. Жалко, че другите момчета си тръгнаха по-рано, щеше да бъде още по-яко. Голямата група: Яна, Маги, Вики П., Мони, Гери, брата на Мони, аз и Боби подлудихме квартала с крясъци. Получи се доста добра игра. Особено случката с малкия симпатяга, когото Боби убеждаваше да му вземе топката. Накрая малкият получи бурните ни овации и явно беше мноооого щастлив.

От края на януари(преди моя рожден ден) ме преследват странни случайности. Онова, което случайно ми попадна, а после се оказа ценна вещ, непреодолимото желание да ида в училище в точно онзи момент. Също и днес. Още по-странно стана. Все едно по поръчка. А само преди четири месеца сякаш всичко беше против и трябваше да търпя поражение след поражение. Неуспехите в началото на годината, разминаването… Кой знае дали скоро няма пак да се започнат провалите.

Днес се прибрах и бях доста неприятно изненадана. Можете да ме поздравите, срещнах най-големите си врагове. И те ме свариха неподготвена за срещата. Очи в очи с врага(враговете). Дълго време искаш да видиш врага, а когато го видиш, ти се ще да не си го срещал никога. С мен стана същото. Преди малко ми звънна всемогъщата Яна(дето е почти навсякъде и вижда почти всичко) да ми каже колко е възхитена от днешната игра. Полях я със студена вода, когато й изясних какво виждат очите ми. Тя естествено подходи с мисълта, разбирате ли, „кой знае к`ви са тия, к`во им обръщаш внимание“, но за огромно всебщо съжаление се оказа, че е това, от което се опасявах. След това ми каза, че нищо не разбрала. Имах си хас нещо да рaзбере. Така и не открих човек, който НЕЩО да е разбрал. Пробвах се да разгадая неразгадаемото, но единственото, което ми стана ясно е, че нещата никак не са в моя полза. Само преди малко разбрах, че трябва да внимавам какво казвам за часовете.

Днес почти нищо не стана(почти де). Може това да се разбира като „станаха разни неща, но не са за споделяне“. Всъщност днес имах малко неприятна среща с Алиса на кръстовището. Напоследък май е заподозряла нещо. Дано не успее да ми развали царството, че ще настъпи бой…

Ура!

Едвам се прибирам, куцайки и охкайки, с ожулени колене и изподрани пръсти, но доволна, че УСПЯХ! С много зор и мъки в крайна сметка успях да довърша благородното дело. 😉

Днес беше прекрасен ден, поне от една част на деня. Получих си кошмарния тест по БЕЛ с невероятната оценка 5.25, която е като гръм от ясно небе. Очаквах нещо като 3-4, защото на половината въпроси изобщо не можех да отговоря. Колко хубаво, нали?

Най-лошото обаче идва след четвъртък. Госпожа Васева си тръгва поне за месец. Ужас! Никакви представи нямам как ще се живее по този начин. Никакви `словия няма да има. Как ще се изтрае с някоя като Сънчо… По-добре да се гръмна. Не, всъщност не става, имам работа за вършене.

Днес Яна си умря от радост. Колко хубаво, че засега всички сме щастливи. Особено след срещите с Т2 и Гг. Дано само Яна не ме убие, дето споменавам Гг. Дано и не припадне като види какво има в тетрадката ни на една от последните страници. 😀 И дано техните да не се разровят там, че ще стане лошо.

Преди малко Изида(с прякор, че се сърди) изказа следното висококачествено изречение, което ме разсмя жестоко: „представям си развяващ се човек…“ Всъщност репликата преди това беше по-смешна, но е доста разобличаваща, така че си остава някъде на скришом. Представям допълнителните изречения:

Изида: сега вече си представям как ръката извършва вълнообразни движения
ٿВсеСоколка ٿ: и как ли би изглеждал развяващ се Т2?
Изида: ами една част от тялото ще играе ролята на кол, останалото ще се развява като военно знаме

Мхм, това би било забавно, ако се случеше в действителност. В действителност целият този диалог произлезе от моето двусмислено изречение “ днес ми се размаха“ и предполагам, че това е малко неразбираемо. Питам се коя ли част трябва да бъде колът, но Изида разсея съмненията, че било по усмотрение на клиента. Мисля да приключвам с разпространяване на диалози.

Последно „Ура“ от пресцентъра на Нахален Извънреден Клюкарник Интернационал.

П.С. Само още едно нещо ми дойде на ум – репликата „Друже, всичко разбрах, само отбележи едно име отдолу“

Честит ви вторник!

Вторник дойде, а аз пак не съм доволна.  Като че ли направихме още една крачка назад, но и без това всичко винаги зависи от настроенията. Част от английския пропуснах, понеже госпожицата ми заяви много весело „Хайде, Васи, бързай, че в училище те чакат.“ Днес бях подложена на кръстосан разпит ІІ серия, но пък беше забавно.

В училище не стана нищо интересно. Най-добрата част беше, когато няколко момчета от класа решиха да се позабавляват, опитвайки се да загубят равновесие, въртейки се с главата надолу. Безспорно най-доброто изпълнение беше на Косьо, особено специалните ефекти „да знаеш как се върти планината“, Боби, Ангел, Владо и Мартин също се пробваха, а после и Краси, който за огромно съжаление се контузи малко и някак му отмина интересът. Няколко души предложиха и на Никола, но той благоразумно отказа да се включи в играта. Момичетата получиха мускулна треска на корема от смях. Вечерта нищо не направихме, защото мен ме домързя да се занимавам, а Яна нищо не видя. Само поиграхме, по едно време се присъедини Геров с някакъв негов приятел и толкова. Скука.

Напоследък стават странни неща. Не знам защо, но от март насам стават такива идиотски неща, че направо се чудя на кой свят живея.  И имам неприятното чувство, че аз нямам участие в историята. Единственото нещо, което ми идва, е да попитам въздуха дали хората са наред. Явно не са.

Мразя тестове по български език!

Прибирам се с бясна скорост от даскало и още по-бясна сядам на компа. Днес бившият ми най-любим предмет ме прецака по-лошо от всякога. Естествено, поради госпожа Костова. Нямам нищо против нея, преподава си страхотно, супер интересно е в часовете, но когато стане въпрос за оценки и тестове се превръща в най-страшното нещо, способоно да връхлети някой загубен осмокласник. Толкова по тази тема.

Мисля, че днес е важен ден. Даже много важен. Смятам, че от днес официално започва т. н. война, която водя. Дълго време мислех, че бойната единица на другия отбор е петима души, но се оказа, че има поне още пет(после сигурно ще се окаже, че има и още пет, и още пет и т.н.). Доколкото разбирам, съм доста неинформирана, но е хубаво, че другите, с които воювам са още по-неинформирани относно моето участие в историята. Хаха!  Това, което мога да кажа, е, че противниците са доста симпатични същества… Но съм сто процента сигурна, че те изобщо не са наясно с истинската опасност. Както обичам да казвам напоследък, малките врагове са най-опасни.  Както още повече обичам да казвам, аз съм най-доброто, което може да се случи на многоуважаемите ми врагове. Другото, което идва скоро, ще бъде доста по-лошо. После, когато и ТО дойде, ще стане гадно. Много гадно.

Иначе от страна на събития денят беше забавен. Особено моментът,  в който Яна се опита да запази спокойствие. Или онзи момент, в който…да, няма значение кой момент. Истина е, че имам чувството, че цял ден прекарах в Пикадили на опашката, но не беше чаааааааак толкова неприятно. Бих го повторила пак. 😀 😀 😀

Вярно, че след висенето в Пикадили нищо не стана, особено нищо не стана към 13.15. Освен че замалко да ме забележат докато наблюдавах преминаващите ученици от прозореца на класната стая. Добре, че на никого не му идва на ум да зяпа нагоре, докато слуша музика. Дано след това изречение да не дойде на някого на акъла да зяпа към втория етаж. Ако все пак това се случи, супер, досега не съм казвала „Здравей“  от прозореца на преминаващ ученик.  Ще бъде забавно. 😉

Изненада!!!

Тъкмо се прибирам и бързам да седна и да напиша всичко важно.Досега бях с Яна и супер симпатягата Мони от класа й и си прекарахме чудесно. До 19.00 си загубих времето с двайсетина страници То ІІ, пречене на съседите с шумна музика и с почивка в компанията на Лъки.

Днес такива неща видях, че направо ченето ми падна. Да не говорим за останалите свидетели на случката. Не успях да си кажа обичайната реч, но за сметка на това видях нещо невиждано никога от никого.  Това, което видях, беше, меко казано, ИЗКЛЮЧИТЕЛНО  и ФЕНОМЕНАЛНО.  Направо не вярвах на очите си, но без съмнение беше страхотно. 😉 😉 😉

Вечерта нямахме късмет и Яна и Мони се разочароваха, но нещата в началото са трудни. Май трябваше да останем още след петия час, а не да чакаме до 19.10, но мисля, че до четвъртък другата седмица всичко ще е ок.

Докато играехме волейбол, пристигна любимата Блонди, която явно разбра кои са част от нас. Пределно ми беше ясно, че на нея й е ясно коя съм. В крайна сметка тя е на по-печеливша позиция от мен, така че не виждам от какво се оплаква. Толкова по въпроса. Не мога да забравя физиономията на Яна като й съобищх за видяното. 😀 😀 😀

Супер ден

Я, какъв хубав ден се извъди днес, не вярвах, че стават такива работи още. Наложи се обаче да се срещна очи в очи с Алиса, която се беше залепила за някаква друга жертва(горкото същество). В крайна сметка след малко недоволстване си получих заслуженото. Естествено, наш Заместник не успя да запази спокойствие и малко се изложи, но няма да говоря, защото аз самата бях на ръба на смешна криза. След като всичко мина благополучно и смехът се поуталожи, взехме да се мотаем с явната цел Заместникът да си прочете седмичните отчети във формата на диалози(в повечето случаи монолози). Само дето 16-те страници не бяха прочетени веднага и се наложи секретните материали да се носят в апартамента на Заместника. Следобед не беше особено приятен, или поне не в началото, но после под влиянието на някои индивиди от класа се подобри. Например по време на мача по футбол на момчетата, който тайно наблюдавахме. Мачът беше съпроводен от различни подвиквания от рода: Давай, Боби; Хайде, Краси; Точно така, Никола; Браво, Дани; Гледай го Ангел; Така, така, Косьо; Павката се развихря; изобщо всички играещи бяха поощрени с подобни слова, независимо кой срещу кого играе. Не мисля, че имаше някой, когото да не споменахме  по време на мача. Сега няма да изброявам всички момчета, ако някое иска да си види името, да се обади.

Следобедът не беше приятен поради присъствието на една личност, която явно беше решила, че е нейно право да слага ръка върху нещо, което май не й принадлежи.  Карай за гарата, такива като гореспоменатата хиляда и сто. Жалко само, че Блонди, прекръстена от Дима на Злобил, беше изолирана някак.  По повод онази личност, която ми развали следобеда, ще замълча, защото на сцени с нейно участие вече съм присъствала и не бях никак очарована.

Вечерта обаче беше плодородна, поне за Заместника. Крайно време беше… Голяма игра, голямо нещо беше. Замалко да изтрепем половината баскетболисти по игрището.  Поизгонихме трима-четирима, развалихме им спокойствието, но после ни омръзна и се прибрахме.

Най-лошото беше, че се разбра, че след другата седмица г-жа Васева ни оставя. Какво ще правим месец и нещо с някаква злобна, гадна, високомерна учителка, не знам, но в крайна сметка можем да й извъртим някой номер, включващ активното участие на Томас.  Както Лори злобно отбеляза, край с гостито. 😀 Хич не е смешно…