Докато вървях измежду хората, които не познавах, разбрах, че няма начин да върнем времето назад. Секундата е така мимолетна… Един път случила се, няма как да се повтори. Докато осъзнавах колко безвъзвратно е загубено миналото ми, разбирах, че това, което търся, не съществува, защото нито един човек на земята не можеше да ми върне нищо от това, за което копнеех. Да загубиш мечтата си е едно от най-тъжните неща в живота на един човек, а да продължиш да вярваш е изпитание, само че някои изпитания са горчива игра без победа. Но за да разбереш дали една игра ще има победа, трябва да играеш, а да играеш понякога е толкова непосилно и трудно, лицемерно, егоистично, безкрайно… Аз избрах да играя, заложих на карта живота си, мечтите си, достойнството си и онова, което притежавах. Трябваше да загубя всичко, за да разбера, че не търся правилно и когато се озовах съвсем сама, осъзнах, че всичко, което търся е в самата мен.
Stolen Sins 